Първо, е важно да се разберат основните материали, използвани в 3D печатането: полимери.

А полимер е голяма молекула или макромолекула, съставена от много повтарящи се единици, наречени мономери, образуван чрез процес, известен като полимеризацияПо време на полимеризацията мономерите се свързват химически, за да образуват основния гръбнак на полимерната верига.

Различни видове полимери се произвеждат в зависимост от химичния състав и структурата на техните мономери. Връзките, образувани между мономерите, се определят като ковалентни връзки.

Полимерите се разделят на две основни категории: термореактивни материали и термопласти.

Термореактивните полимери са полимери, които необратимо се втвърдяват от меко твърдо състояние или вискозна течност. преполимер в твърдо тяло. Този процес на втвърдяване, наричан още омрежване, химически свързва всички мономери и преполимери в триизмерна мрежова структура.

След втвърдяване, термореактивните материали не може да се разтопи или преоформи чрез топлина и като цяло не позволяват термична обработка.

Термопластите са материали, които омекват при нагряване и се втвърдяват при охлажданеТе могат да бъдат многократно нагрявани, оформяни и охлаждани с минимални промени в техните химични или механични свойства.

За разлика от термореактивните пластмаси, където полимерните вериги са ковалентно омрежени помежду си, термопластичните вериги се държат заедно чрез по-слаби взаимодействия, известни като нековалентни връзки.

Друг начин за класифициране на термопластите е по тяхната микроструктура, което определя ключовите свойства и поведение на производителността.

Аморфните полимери се характеризират с без дългосрочна поръчка — техните полимерни вериги са подредени на случаен принцип.

Обикновено, прозрачни пластмаси като PMMA, PS и PC обикновено са аморфни.

Полукристалните полимери се характеризират с подредена структура, съдържаща организирани области, наречени кристали.

Кристалите се състоят от плътно опаковани, подредени полимерни вериги. Съществуват както кристални, така и аморфни области, откъдето идва и терминът „полукристален“.

Пропорцията на кристалните области се определя като кристалност, което значително влияе върху механичните и термичните свойства на материала.